В източна посока на само 30 км разстояние от областния град Смолян е разположено едно от най-известните за района населени места – село Петково. Средните Родопи е районът, в който се разполага селото непосредствено до водите на река Малка Арда. В протежение на четири до шест километра от селото има още няколко села, които от административна гледна точка се числят към него, като това всъщност е по-правилно да се каже, че са негови махали. И докато данните за географията на селото не са толкова подробни, това не може да се каже за неговата история. Официално тя запомчва преди почти четири века, когато и тези хора изживяват участта да бъдат потурчени от настъпващите в страната османски поробители. Тогава един човек, известен като Петко и Узун Петко, решава да се засели на запад нагоре по течението на реката. Това той прави заедно със своето семейство, като целта е ако е възможно, да се избегне досегът с турците.
Това поставя началото на съществуването на село Петково и в продължение на години новозаселилите се на това място се наричат метафорично „петковци”. Името на селото е избрано официално едва когато броят на жителите се увеличава драстично, а махалата, в която първо спират заселниците, е наречена Узнска. Всичко това се прави в чест на човека, дръзнал пръв да се опре на османците, макар и не с въоръжени действия на съпротива. Според историята селището възниква в края на седемандесети и началото на осемнадесети век, тоест около годината 1800-та. Но един друг документ, данъчен регистър на османската империя за овцевъдите в района, е датиран още от 1576-та година. В него срещаме името на поп Съботин Цено от същото село, имащ 30 на брой овце. Преводачите на документа изказват категоричното становище, че става дума за същото село, основано уж от Петко. Тоест, населеното място е съществувало и по-рано, а не съгласно легендата за първия заселник. Христо Попконстантинов е един от специалистите, застъпник на тази теза. Той казва, че селото е основано не когато е похамеданчено, а преди това. А ако продължим обиколката си в района и изминем само 30 км, ще се натъкнем на местността Градище.
Местността е известна с наличието на много и най-различни останки, в това число монети, ножове и други сечива. Свети Костадин е името на върха, на който според преданията съществува църковен храм, а в наши дни има параклис с името Свети Дух. Съседното на Петково село Славейново е пряко свързано с него поне според някои историци и изследователи. Съгласно техните тези някои боляри са били на общо заточение с търновския патриарх Евтимий. Точно тези боляри се считат за основатели на двете села. След като успяват да излежат заточението си в Бачковския манастир, болярите идват по тези места. За това, че селата са основани горе-долу по едно и също време, се привеждат най-вече доказателства за характерни имена на хора. Драгни, Чило и Ковня са общи и за двете села, като Чило всъщност идва от Момчил. Всичко това са само предположения, които все още не са доказани категорично.
